Изповед на една... (някъде, все още жива) любов
Аз идвам неочаквана и силна, сломявам всяка ваша съпротива,
изтърканите думи не обичам, обсебвам мислите ви мълчаливо.
Изпълвам ви със доброволна слабост и с безразсъдство ви опивам,
предавате се безусловно, властта над вас у мен отива.
Когато заразя кръвта ви, отпускате юмруци с облекчение,
които бдително сте стискали, с надежда, да сте защитени.
Когато се просмуча и във костите, усещате се леки, обновени,
от черните си мисли – чисти, от стари угризения - лишени.
Когато съм най-истинска и жива, бруталната ми честност поразява,
но не боли от мойта истина, признанията ми душите облекчават.
Понякога съм своенравна, упорита, опитвам се да покорявам, ...