Изповед на една...
Изповед на една... (някъде, все още жива) любов
Аз идвам неочаквана и силна, сломявам всяка ваша съпротива,
изтърканите думи не обичам, обсебвам мислите ви мълчаливо.
Изпълвам ви със доброволна слабост и с безразсъдство ви опивам,
предавате се безусловно, властта над вас у мен отива.
Когато заразя кръвта ви, отпускате юмруци с облекчение,
които бдително сте стискали, с надежда, да сте защитени.
Когато се просмуча и във костите, усещате се леки, обновени,
от черните си мисли – чисти, от стари угризения - лишени.
Когато съм най-истинска и жива, бруталната ми честност поразява,
но не боли от мойта истина, признанията ми душите облекчават.
Понякога съм своенравна, упорита, опитвам се да покорявам,
а друг път съм нещастна, плача скрито, когато неразбрана пак оставам.
Но днес, изстрадала, намирам в мъгливите си блянове забрава,
и бягам от реалността сурова, която постоянно ме опровергава.
© Арина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
При "заразяващата кръвта" любов много ще ми трудно да "отпусна с облекчения".С поздрави-Илия ,от мен- 6
-
!
Доброволна слабост...ех, че ми хареса! -
Вярно, Боре! То балансът си е баланс - актив, пасив ..., а любовта е един вид "задбалансов актив" - очаквана икономическа полза, която ще получиш, ако се случи определено събитие, така както си го очаквал.
-
В световната икономическа доктрина
изпитан лек за главоболие, Арина:
Ако баланса пак не ти излиза...
любов прави, докато вън е криза! -
Това е то любовта със всичките лица ....Поздрав Арина!!!
-
Браво, зашемети ме... Поздравления за точният, силен и смислен стих.
-
Хареса ми много тази изповед!!!
Привет!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави, Арина!