Пуполино (Весела Георгиева)
35 162
15 sept 2007, 11:15  

Изповедта на затворника 

  Poesía
661 0 9

Студената решетка – пак преграда

да те докосвам с трепет и копнеж,

да те изпия с устни до забрава

и да потъна в полъха ти свеж.

 

Седиш пред мен. Ах, колко си красива!

Къдриците ти – сякаш от злато,

по шията ти тичат закачливо...

Божествена си. Ваяна с любов...

 

В сърцето ти таи се вярност.

Знам, вярна си ми, не обичаш друг.

Устата ти, усмихващи се нежно,

говорят много, не издават звук.

 

Разказват ми за малката ни къща;

за спалнята, трепереща от студ;

за масата и празната чиния;

и недокоснатия мъжки труд;

 

за самотата в нощите студени

и мъката в червеното вино;

за съчките със сълзи угасени;

за пустото, отблъскващо легло...

 

Подаваш ми през мъничкия процеп

хартийка. Снимка е било!

Това е моето момче, което

задава ти тревожния въпрос:

 

“Къде е татко? Искам да го видя.

Мамо, ще ме заведеш ли там?”

„Не може, сине, в мрачната килия

не пускат мънички деца.”

 

Сигналът чухме. Ставаш и си тръгваш.

До следващият път, любов!

Аз знам, след месец пак ще бъдеш тука...

И аз ще бъда тук... Ще съм готов.

 

* * * *

 

Ето тук се изкупва вината!

Не защото обграждат ме сиви стени.

А защото отблъскват света, светлината,

и не виждам самотните детски очи.

 

Не докосвам жената, която обичам.

А синът ми расте без баща.

Ето тук! Във сърцето! В гърдите!

Се разпада всяка вина.

 

* * * *

 

Сбогом, моя любов, ще те чакам.

Не унивай. Стига сълзи!

Аз за трима ни, вярвай, ще плача,

и ще моля сърце да прости....

© Весела Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??