Студената решетка – пак преграда
да те докосвам с трепет и копнеж,
да те изпия с устни до забрава
и да потъна в полъха ти свеж.
Седиш пред мен. Ах, колко си красива!
Къдриците ти – сякаш от злато,
по шията ти тичат закачливо...
Божествена си. Ваяна с любов...
В сърцето ти таи се вярност.
Знам, вярна си ми, не обичаш друг.
Устата ти, усмихващи се нежно,
говорят много, не издават звук. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация