Ще ти завия малко летен дъжд
да те разхлажда някъде по пътя,
когато ти се стегне изведнъж
насред морето волната ти същност,
а ти пътуваш, корабът бучи,
вълните пени в бяло-синьо-златно.
Ще ти завия поглед мълчалив,
дано да пригладнееш за обратност.
Ще ти завия малко стихове,
които подарих, но не прочете.
Когато свършат, просто ги хвърли
да се разтворят някъде в морето. ...