Маро, пак тъ зех нъ мушкъ.
Няма тук куго дъ питъм.
Как съ сее лютъ чушкъ?
Имъм семиту ут Митъ.
Тя пък ут Манол гу взела,
той и казъл, чи е твойту.
Помниш ли къкви си селъ
някугиш нъ лозиту?
Дъ ни съ ут унез камби
дет с уриз ги яку тъпчиш?
Люту искъм, дъ мъ парйът,
дъ мъ праят дъ изтръпнъ.
Симинатъ съ иднакви,
ну с ифект ръзличен.
Щом я гризнъ, дъ пруплачъ,
нъ Зюмбюлъ дъ приличъм.
Що нъ нейъ? Ши ти кажъ.
Огън имъ у устатъ.
Само зине и наказвъ
кмету, попъ, стършинатъ...
Искъм с Бойку дъ съ срешнъ.
Той нъли е угнеборец?
Сичку ши гури щом зейнъ,
а той ши дойди дъ съ бори.
Аз тугаз ши гу зъпаля,
стигъ прави мъгистрли.
С кълдъръмъ ни съ справя
даже Славчувту мъгари.
Ну пърите съ ни малку.
Как ъсфалтъ дъ идеми?
Люти чушки искъм Мароооо.
Испръти ми малку семи.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados