Стоим на масата лице в лице...
Мълчим... И отпиваме от чашите с кафе...
Няма погледи, ни стонове дори...
Всяка сутрин все така седим...
А отвън все тичат двама млади,
прегърнати под вестник стар...
Дъждът ги гони тихомълком,
но те имат мъничък подслон...
И нищо друго в този миг не ги тревожи,
щастливи са и мокри те...
Но щастието, на 3 етажа по-високо,
ще си отиде след година, даже две... ...