Изтъках от цветовете
Изтъках от цветовете дреха.
По-красива няма на света!
Исках да се облечеш със нея,
да докосне твоята душа.
И шевиците ѝ бяха чудо!
Избродирах ги за теб сама.
И лъчите светли вплетох лудо,
те сияят с много красота.
Щом поисках да ти я изпратя,
тя във цветен прах се претвори.
Всички цветове се разлетяха
и останах без мечти.
Затова вземи от мене рими,
друго нямам да ти дам.
Те са толкова красиви,
ще ги пазиш във сърцето, знам!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados