4 ago 2009, 11:10  

Изваляване 

  Poesía » Otra
429 0 4

Че като ревна
онова ми ти небе!...
Че като плисна!...

От раззиналата му паст
    като глисти
       изпълзяха светкавици.
Като истини
    се стовариха
       върху покривите.
Като блистери
   едри капки се пукаха
       върху раните
           неразлистени
               на дърветата ми
                    от птиците непоискани.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във: 

в-к Ретро 23-29.06.2016

Алманах Нова българска литература Поезия 2017, с. 226.

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??