4.08.2009 г., 11:10 ч.  

Изваляване 

  Поезия » Друга
428 0 4

Че като ревна
онова ми ти небе!...
Че като плисна!...

От раззиналата му паст
    като глисти
       изпълзяха светкавици.
Като истини
    се стовариха
       върху покривите.
Като блистери
   едри капки се пукаха
       върху раните
           неразлистени
               на дърветата ми
                    от птиците непоискани.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Публикувано във: 

в-к Ретро 23-29.06.2016

Алманах Нова българска литература Поезия 2017, с. 226.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??