22 sept 2018, 20:18

Изведнъж 

  Poesía » Otra
587 5 11

Дали е нова, или стара,

луната, виснала навън?

Аз пътник съм, а тя е гара.

А влакът се нарича Сън.

 

Когато возя се на него,

в купето сядам срещу теб.

Горкото ми човешко его,

сънят подрежда ред по ред.

 

Внезапно облакът пристига.

Да, влакът сред полето спря.

Тъй тъмно е. И те достигам.

И слънце изведнъж изгря.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??