линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
22.09.2018 г., 20:18 ч.

Изведнъж 

  Поезия » Друга
602 5 11

Дали е нова, или стара,

луната, виснала навън?

Аз пътник съм, а тя е гара.

А влакът се нарича Сън.

 

Когато возя се на него,

в купето сядам срещу теб.

Горкото ми човешко его,

сънят подрежда ред по ред.

 

Внезапно облакът пристига.

Да, влакът сред полето спря.

Тъй тъмно е. И те достигам.

И слънце изведнъж изгря.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??