22.09.2018 г., 20:18 ч.
Изведнъж
Дали е нова, или стара,
луната, виснала навън?
Аз пътник съм, а тя е гара.
А влакът се нарича Сън.
Когато возя се на него,
в купето сядам срещу теб.
Горкото ми човешко его,
сънят подрежда ред по ред.
Внезапно облакът пристига.
Да, влакът сред полето спря.
Тъй тъмно е. И те достигам.
И слънце изведнъж изгря.
луната, виснала навън?
Аз пътник съм, а тя е гара.
А влакът се нарича Сън.
Когато возя се на него,
в купето сядам срещу теб.
Горкото ми човешко его,
сънят подрежда ред по ред.
Внезапно облакът пристига.
Да, влакът сред полето спря.
Тъй тъмно е. И те достигам.
И слънце изведнъж изгря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Предложения
-
-
И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...
-
Стая, две картини. Отляво аз, отдясно ти. И слънцето с лъчи изгаря, разливат се отронени сълзи. А ня...
-
ПРОЩАЛНО (На баща ми 1927 – 3.08.2016) Тъмно стана отвън, притаено. Люшна немощно пламък свещта от д...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
