Аз чакам някой пак да ме прикотка.
Да ме помилват нечии ръце.
Да се загледам в нечия походка.
Кръвта да плисне в моето сърце!
Не чакам в младостта си да се върна
и да горя във свойта първа страст,
момичета красиви да прегърна...
Над чувствата си аз да нямам власт.
О, времето на мойта младост мина:
не съм далече аз от старостта...
Не се обръщам, щом момиче мине...
И мисли похотливи не плета.
Но все пак чувствам остро самотата.
Не мога с нея да се помиря.
Усещам нежни думи във устата...
Часовника си искам да сверя.
01.27.2012г.София
© Христо Славов Todos los derechos reservados