25 jun 2014, 21:27

Жажда за самота 

  Poesía » De amor
411 0 1

Каквото беше - вече свърши. Толкова...

Ти тръгваш - там. А аз оставам - тук.

Съдбата те е свързала със друг.

А мене ме е свързала със болката.

 

 

Която ще ми бъде и невеста,

и врачка, и изгора, и сестра.

А ти изчезваш - блясък на искра

в една недопразнувана фиеста.

 

 

И сам ще допразнувам... Сам - сред вещите,

останали от теб. От любовта...

Сред вазите със сухите цветя

и тихите стенания на свещите.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??