Каквото беше - вече свърши. Толкова...
Ти тръгваш - там. А аз оставам - тук.
Съдбата те е свързала със друг.
А мене ме е свързала със болката.
Която ще ми бъде и невеста,
и врачка, и изгора, и сестра.
А ти изчезваш - блясък на искра
в една недопразнувана фиеста.
И сам ще допразнувам... Сам - сред вещите,
останали от теб. От любовта...
Сред вазите със сухите цветя
и тихите стенания на свещите.