И дълга беше жаждата за ласки,

и дълго времето преспивах, знам...

Сега, свалили театрални маски,

се смеем на моминския ми свян...

Недей се смя... недей се подиграва,

че не познавам друго, само любовта,

протегна ли ръката си - тя сгрява

и с поглед мога да те възкреся...

Не съм магьосница, ни фея-орисница,

а само твойто второ "АЗ"

и ти си бил във стар живот девица -

подсказа ми го вътрешният глас...

Получи ме като подарък ценен,

не знаеш истинската ми цена;

не винаги е нужно да си земен

и всичко да държиш в ръка.

Но чакам и зова те безтегловно -

мисловно, но разтърсващо ела,

за тази ласка давам безусловно

и тялото, и цялата душа...