И дълга беше жаждата за ласки,
и дълго времето преспивах, знам...
Сега, свалили театрални маски,
се смеем на моминския ми свян...
Недей се смя... недей се подиграва,
че не познавам друго, само любовта,
протегна ли ръката си - тя сгрява
и с поглед мога да те възкреся...
Не съм магьосница, ни фея-орисница,
а само твойто второ "АЗ"
и ти си бил във стар живот девица -
подсказа ми го вътрешният глас...
Получи ме като подарък ценен,
не знаеш истинската ми цена;
не винаги е нужно да си земен
и всичко да държиш в ръка.
Но чакам и зова те безтегловно -
мисловно, но разтърсващо ела,
за тази ласка давам безусловно
и тялото, и цялата душа...
© Ирена Георгиева Всички права запазени