21 ago 2009, 1:01

Желание 

  Poesía
608 0 10

   

 

ЖЕЛАНИЕ

 

 

И в мойто мраморно сърце,

както в камъка никнат цветята,

както презряното улично псе –

оцелява напук на съдбата.

 

И не виелици и сняг

са стегнали душата ми –

на никого не искам да съм враг,

но не искам и измислени приятели.

 

А тъжната вечер в очите ми

е забравена песен на малко щурче.

Как искам да ме обичат и да обичам –

по-силно дори от бездомното улично псе.

  

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??