21.08.2009 г., 1:01 ч.

Желание 

  Поезия
599 0 10

   

 

ЖЕЛАНИЕ

 

 

И в мойто мраморно сърце,

както в камъка никнат цветята,

както презряното улично псе –

оцелява напук на съдбата.

 

И не виелици и сняг

са стегнали душата ми –

на никого не искам да съм враг,

но не искам и измислени приятели.

 

А тъжната вечер в очите ми

е забравена песен на малко щурче.

Как искам да ме обичат и да обичам –

по-силно дори от бездомното улично псе.

  

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??