Родена с огнена душа,

с ковано в пламъци сърце.

Чертая своята съдба

с едничките си две ръце.

Страстта - приятелка добра

е сянката ми през деня.

Гори стихийно във нощта,

щом волята с желание сменя.

Не спя, пулсирам и едва

молба успявам да прошепна:

Простете ми, че съм жена,

дете на силата великолепна.

Тя подчинява чрез наслада,

чрез нежност и очарование,

разгаря във душата клади,

прошепва искрено признание.

Обичам ли съм силна

и боледувам щом намразя,

а ако мракът ме застигне

с любов от него ще се пазя.

Въздъхвам и глава поклащам,

не е за мене, не и днес.

Което огъня подклажда.

И разумът взима превес.

Но може би ще разцъфти

във утрото усмивка радостна.

Позната тръпка ще смути

покоя ми с импулса сладостен.

Ще засияя и потъна в блян

да стана слънцето на нечий ден.

И от магията ми окован

да е щастлив във моя нежен плен.

Ще бъде, зная, но сега

поемам пътя на мечтите.

Жена съм, моя е нощта

за мене светят и звездите...