21.12.2020 г., 10:36 ч.

Жена 

  Поезия » Любовна
644 2 1
Родена с огнена душа,
с ковано в пламъци сърце.
Чертая своята съдба
с едничките си две ръце.
Страстта - приятелка добра
е сянката ми през деня.
Гори стихийно във нощта,
щом волята с желание сменя.
Не спя, пулсирам и едва
молба успявам да прошепна:
Простете ми, че съм жена,
дете на силата великолепна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея »

22 място

Предложения
: ??:??