Жена

2 nov 2008, 12:30

Poesía » Otra

807 0 4

Вятърна съм,

(не вятърничава, не)

волна като вятъра летя.

Есен златна съм,

(в мен листопадно е)

есенно навътре си валя.

Грешница съм,

(не с грях телом, не)

наранявам се сама, горя.

Скитница съм,

(без път на никъде)

скитам се, без да вървя.

Лъгала съм,

(не изричайки лъжи)

на себе си, за да простя.

Измамна съм,

(без измама да личи)

явявам се будна в съня.

Магийна съм,

(без клетва да звучи)

със сила, равна на вълна.

Орисана съм

(със съдбовни две очи)

да бъда истинска жена.

01.11.2008г

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

krasimira1 (Красимира Колева)

2008-11-05T08:55:41+02:00

Как успяваш винаги, мен многосломната да ме оставиш без думи.Вълшебство си ти слънце, вълшебство!

с обич:твоето любимо Облаче
ЧАР (Чавдар Кунчев)

2008-11-05T00:53:47+02:00

тайфун
дкф99 (Диди Ф)

2008-11-02T21:00:40+02:00

Винаги съм се възхищавала на твоя изказ и светоусещане и този път пак ме изненада приятно. Прекрасен стих!!!
Кали77 (Калина Иванова)

2008-11-02T14:06:04+02:00

Хубав стих! Много ми хареса! Поздрави!