2.11.2008 г., 12:30 ч.
Жена
Вятърна съм,
(не вятърничава, не)
волна като вятъра летя.
Есен златна съм,
(в мен листопадно е)
есенно навътре си валя.
Грешница съм,
(не с грях телом, не)
наранявам се сама, горя.
Скитница съм,
(без път на никъде)
скитам се, без да вървя.
Лъгала съм,
(не изричайки лъжи)
на себе си, за да простя.
Измамна съм,
(без измама да личи)
явявам се будна в съня.
Магийна съм,
(без клетва да звучи)
със сила, равна на вълна.
Орисана съм
(със съдбовни две очи)
да бъда истинска жена.
01.11.2008г
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
тайфун
-
Винаги съм се възхищавала на твоя изказ и светоусещане и този път пак ме изненада приятно. Прекрасен стих!!!
-
Хубав стих! Много ми хареса! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
с обич:твоето любимо Облаче