Не искам обичта ти, а да зная,
че те боли за мене и че страдаш.
Да, грешна съм, но и не вярвам в Рая -
харесва ми да виждам как пропадаш.
Доволна съм, когато се обръщаш
да ме повикаш, пак да ми се молиш,
и знам, че всеки път ще се завръщаш -
да си отидеш просто нямаш воля.
Ако си тръгнеш няма да е грешка,
ще можеш да се смееш, да обичаш.
Аз искам мъж! Не искам просто пешка,
а ти, повярвай ми, на него не приличаш!
Защо съм ти, щом само те ранявам?
Животът ми направи ме такава -
не моля! Искам, но не обещавам...
жена, по-страшна от самия Дявол!