Не се заплитат кичурите диви
на тази луда вятърна жена.
Тя майка е на всички самодиви,
а бесният тайфун им е баща!
Очите й пренасят сто вселени
връз дръзките баири, през реки...
За нея няма време, бариери...
Тя майка е на всички свободи...
Ръцете й са космосно всесилни,
сърцето й е буря от слънца!
Моретата не могат да я стигнат
с най-мощната цунамична вълна!
Изпъната и жилава... незрима,
и брулеща ни тленните тела...
Тя знае и лета, и люти зими -
на вятъра неземната жена.
© Катя Todos los derechos reservados
Всеки твой стих ме вълнува!!!