Днес те срещнах.
Все в старото тихо градче,
кръстопът на доброто ни детство...
Аз отдавна не съм вече плахо момче –
ти си все тъй вулкан от кокетство.
В стил ампир ми разказа за своите дни
- орнаменти, детайли, украси...
Не, не сме били близки, но казах: - Седни! –
и ти седна на моята маса.
И на чаша кафе в четвърт час ми разкри
как при тебе стояли нещата –
лъскав брак, бърз развод, пост, любовни игри... ...