severianin (Валентин Чернев)
417 677
16.10.2012 г., 17:07 ч.

Жена със стил 

  Поезия
697 0 10

Днес те срещнах.

Все в старото тихо градче,

кръстопът на доброто ни детство...

Аз отдавна не съм вече плахо момче –

ти си все тъй вулкан от кокетство.

 

В стил ампир ми разказа за своите дни

- орнаменти, детайли, украси...

Не, не сме били близки, но казах: - Седни! –

и ти седна на моята маса.

 

И на чаша кафе в четвърт час ми разкри

как при тебе стояли нещата –

лъскав брак, бърз развод, пост, любовни игри...

... стар барок с излиняла позлата.

 

Не, не сме били близки със тебе преди

- с теб бе трудно човек да общува -

други кръгове, знаеш ли, други среди...

А, веднъж май те учих да плуваш!

 

Беше някога взрив от прищевки и страст,

водоскок от капризи и младост...

Боже мой, туй ли само остава от нас –

поолющена стара фасада?

 

Не, не сме били никога близки преди

- просто хората тук се познават.

Ти живота си в стил рококо подреди.

Само дето... животът минава

 

и един ден с коси от сребро, посивял,

отразен в огледалото прашно,

осъзнаваш, че в стил Помпадур си живял –

смешно, тъжно, нелепо...

И страшно.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??