Жената Егоист

Жената Котка, не ти си жената егоист,

разбиваш сърца мъжки, но си непукист.

Скачаш от един на друг  мъж ти сега,

бягаш,нараняваш просто ей така.

Разбиваш с усмивка ти мъжките сърца,

раняваш ги със стрелите си на Любовта.

Раняваш и бягаш, по-лесно е наистина,

скачаш и се скриваш някъде в тъмнина.

А там някъде блести и твоята сълза,

спуска се по твоята нежна страна.

Маската скрива  сега твоето лице,

а сълзата спуска се към твоето сърце!

Сълзата разтопява леденото ти сърце,

сърце разбивани, сърцето на дете.

То което срещна някога Любовта,

а после го замени с Голяма Тъга!

Жената Егоист,  вървеше си сега сама,

прегърнала отново своята Самота.

А там зад ъгъла очаква я отново Любовта,

отново и отново, уви такъв е Живота!