Жената Котка, не ти си жената егоист,
разбиваш сърца мъжки, но си непукист.
Скачаш от един на друг мъж ти сега,
бягаш,нараняваш просто ей така.
Разбиваш с усмивка ти мъжките сърца,
раняваш ги със стрелите си на Любовта.
Раняваш и бягаш, по-лесно е наистина,
скачаш и се скриваш някъде в тъмнина.
А там някъде блести и твоята сълза,
спуска се по твоята нежна страна.
Маската скрива сега твоето лице,
а сълзата спуска се към твоето сърце!
Сълзата разтопява леденото ти сърце,
сърце разбивани, сърцето на дете.
То което срещна някога Любовта,
а после го замени с Голяма Тъга!
Жената Егоист, вървеше си сега сама,
прегърнала отново своята Самота.
А там зад ъгъла очаква я отново Любовта,
отново и отново, уви такъв е Живота!
© Валентин Миленов Всички права запазени