Тя бързаше към огън лунен –
жаравата под нея заблестя.
И не във лудостта безумна,
а в римите се разгоря...
Тя думите ориса с обич,
по буквите блести кристал.
Ясната му светлина посочи
полета на гълъб бял...
Тя танцува дръзко нощем
над огън, жаден да я изгори.
Не се страхува... не, все още –
в нея порив за живот гори...
Изгуби ли я вече, хубавецо? –
посланието нейно не разбрал...
В това последно интермецо
се скри жената с аления шал.
16.5.2017 г.
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova Todos los derechos reservados