Тя бързаше към огън лунен –
жаравата под нея заблестя.
И не във лудостта безумна,
а в римите се разгоря...
Тя думите ориса с обич,
по буквите блести кристал.
Ясната му светлина посочи
полета на гълъб бял...
Тя танцува дръзко нощем
над огън, жаден да я изгори.
Не се страхува... не, все още –
в нея порив за живот гори... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация