16 mar 2023, 21:52

Женицата с най-тъжните очи 

  Poesía » Civil
354 2 5

Отдавна тръгнаха от терминал едно
и ей ги днес – така родолюбива,
държат ни реч (все за добро). Е,ха дано,   
но чашата отдавна ни прелива.

 

Чифте пищови носим, но на гол корем
и с гладна сме, и с уж свободна воля.
От пусто в празно, е, оляхме се съвсем,
а уморените коне ги колят.

 

И вечно някой там за нещо си гълчи,
и сипе мъдрост, или пък се вайка...
Мълчи женицата с най-тъжните очи,
Родината ни, жалната ни майка.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??