16.03.2023 г., 21:52 ч.

Женицата с най-тъжните очи 

  Поезия » Гражданска
374 2 5

Отдавна тръгнаха от терминал едно
и ей ги днес – така родолюбива,
държат ни реч (все за добро). Е,ха дано,   
но чашата отдавна ни прелива.

 

Чифте пищови носим, но на гол корем
и с гладна сме, и с уж свободна воля.
От пусто в празно, е, оляхме се съвсем,
а уморените коне ги колят.

 

И вечно някой там за нещо си гълчи,
и сипе мъдрост, или пък се вайка...
Мълчи женицата с най-тъжните очи,
Родината ни, жалната ни майка.

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??