16.03.2023 г., 21:52 ч.

Женицата с най-тъжните очи 

  Поезия » Гражданска
401 2 5
Отдавна тръгнаха от терминал едно
и ей ги днес – така родолюбива,
държат ни реч (все за добро). Е,ха дано,
но чашата отдавна ни прелива.
Чифте пищови носим, но на гол корем
и с гладна сме, и с уж свободна воля.
От пусто в празно, е, оляхме се съвсем,
а уморените коне ги колят.
И вечно някой там за нещо си гълчи,
и сипе мъдрост, или пък се вайка...
Мълчи женицата с най-тъжните очи,
Родината ни, жалната ни майка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??