25 jul 2009, 21:56

Жестоко 

  Poesía » Otra
586 0 8

 

 

 

Докато се взирам

в прашинките безвремие,

настръхвам.

Но вече не сънувам.

Може би не липсвам,

защото

няма окончателност.




Редя студени спомени

в душата си.

Терапевтично.

Вярвам,

че ще съумея

да излекувам

тази недостатъчност.

 

 

 


 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??