Жилетката на самотата

28 nov 2013, 16:48

Poesía » De amor

490 0 3

Oблякла съм жилетката на самотата.

И те чакам. Чакам нещо да се случи.

Толкова е близо вечността.

Толкова съм близо да съм себе си...

Но не мога да достигна нито миг,

нито грам, нито вид, нито песен.

И безплътна се нося към нищото,

но не чувам гласа Му отнесен.

Щом е по-лесно да си невидим,

щом тъй близо изглеждат гробовете,

няма причина да бъдеш различен

със сърце и душа във окови...

Не бъди прах, от вятър разнесен,

не бъди нечия сянка - ти можеше

да си дъжд, да си свят, да си бесен,

а не едно 'по дяволите ' повече...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Jaskan (Ясен)

2013-11-30T15:16:42+02:00

Много оригинално стихотворение , а и заглавието също . Браво !
Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)

2013-11-29T11:30:57+02:00

Много ти благодаря, Лора! Думите ти означават страшно много за мен и ме зарадваха и заредиха! И на теб пожелавам да се случват само красиви и докосващи душата неща
Sevgimizi (Лора)

2013-11-29T00:16:51+02:00

РАЗКОШНО!!!Толкова много ми хареса!Заклевам се- докосна ми душата!!!!Думите, които си използвала, смисълът, начина по който си го написала- всичко е толкова истинско, дълбоко, искрено и красиво! Толкова докосващо!!!!МНОГО СИ ТАЛАНТЛИВА!БРАВО НА ТЕБ!!!!
ЩЕ ГО ЗАПОМНЯ!Освен това стихотворението ти има изключитено КРАСИВО име!
Моите поздравления и пожелания никога да не обличаш тази жилетка или ако вече си я облякла да я съблечеш и да се облечеш само с прегръдката на любимия си!!
С моите уважения!