Oблякла съм жилетката на самотата.
И те чакам. Чакам нещо да се случи.
Толкова е близо вечността.
Толкова съм близо да съм себе си...
Но не мога да достигна нито миг,
нито грам, нито вид, нито песен.
И безплътна се нося към нищото,
но не чувам гласа Му отнесен.
Щом е по-лесно да си невидим,
щом тъй близо изглеждат гробовете,
няма причина да бъдеш различен
със сърце и душа във окови... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация