29 oct 2009, 13:35

Живот 

  Poesía
632 0 3

Тежко гюлле държа в моите ръце,
на бойното поле, близо до малко селце,
откривам война на живота!
О, ти, майко робиньо,
небето вече не е синьо...
като мастило в изгнила - богиньо.
Мед капе от кофража,
дете хапе камък от паважа,
очите си не ще покажа,
кръв по стените ще размажа...
Връв от счупена каруца ще ви покажа...
Съдба ти свършена след пасажа,
връв ти се късва от пейзажа...
Смут, грях, трясък,
студ, прах и пясък,
убит съм от коварен блясък...

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??