29.10.2009 г., 13:35 ч.

Живот 

  Поезия
612 0 3

Тежко гюлле държа в моите ръце,
на бойното поле, близо до малко селце,
откривам война на живота!
О, ти, майко робиньо,
небето вече не е синьо...
като мастило в изгнила - богиньо.
Мед капе от кофража,
дете хапе камък от паважа,
очите си не ще покажа,
кръв по стените ще размажа...
Връв от счупена каруца ще ви покажа...
Съдба ти свършена след пасажа,
връв ти се късва от пейзажа...
Смут, грях, трясък,
студ, прах и пясък,
убит съм от коварен блясък...

© Светлозар Андреев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??