17 jul 2008, 12:49

Живот... 

  Poesía » Otra
1013 0 34
Нападаха кестени.
Гладки и лъскави.
В косата, съвсем равномерно.
Разляха кафяво
по белите пръски.
Години да скрият с модерното.
Но тъжният скулптор
драска по кожата.
И вгражда чертите с ръце.
Безкрайно дълбоко.
Почти невъзможно.
По-тъмни от цвят на лице. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??