17.07.2008 г., 12:49 ч.

Живот... 

  Поезия » Друга
1010 0 34
Нападаха кестени.
Гладки и лъскави.
В косата, съвсем равномерно.
Разляха кафяво
по белите пръски.
Години да скрият с модерното.
Но тъжният скулптор
драска по кожата.
И вгражда чертите с ръце.
Безкрайно дълбоко.
Почти невъзможно.
По-тъмни от цвят на лице. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Предложения
: ??:??