27 feb 2011, 0:57

Живот 

  Poesía » Civil
562 0 2

 

                                    Живот

 

 

Навсякъде хората говорят:

пари не стигат хляба да си купим…

живеем с надеждата за ранна пролет,

за зелено пак да се захванем…

 

Работещите хора си говорят…

Не, не вярвах, че ще дойде и нашият ред.

Ето, съкращението в завода…

видяхме се в списъците днес.

 

И тръгват те, работещите хора,

превили гърбове от орис тежка…

Работещи ръце, в немилост сте от днеска.

Просто така в момента днес тече живота…

 

Но животът ни е тежък… затъва той

в този зимен студ, навън бушува пак…

виелицата снежна бушува и в мен

кошмарът за утрешния ден…

 

И нека хората да си говорят…

Изливат мъката на други хора като тях…,

но на кого му пука за човека… Човек ли?

С главни букви ще запиша аз… ЧОВЕК!

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Мария за хубавия коментар.
  • Знаете ли Катя,прочетох много внимателно.Хареса ми разбира се,но в сегашно време от целия този преход който преминаваме (и докога не знам)страдат преди всичко младите хора като Вас.Защото ние пенсионери имаме по някаква "мижева"пенсия която я чакаме,но все пак осигурена.Жал ми е за младите хорае,които в това време отглеждат децата си и са изправени пред неведението.Много хубаво написано,съжелявам,че дори по-рано не съм го прочела.Поздрав и успех!
Propuestas
: ??:??