Живот
Живот
Навсякъде хората говорят:
пари не стигат хляба да си купим…
живеем с надеждата за ранна пролет,
за зелено пак да се захванем…
Работещите хора си говорят…
Не, не вярвах, че ще дойде и нашият ред.
Ето, съкращението в завода…
видяхме се в списъците днес.
И тръгват те, работещите хора,
превили гърбове от орис тежка…
Работещи ръце, в немилост сте от днеска.
Просто така в момента днес тече живота…
Но животът ни е тежък… затъва той
в този зимен студ, навън бушува пак…
виелицата снежна бушува и в мен
кошмарът за утрешния ден…
И нека хората да си говорят…
Изливат мъката на други хора като тях…,
но на кого му пука за човека… Човек ли?
С главни букви ще запиша аз… ЧОВЕК!
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти Мария за хубавия коментар.
-
Знаете ли Катя,прочетох много внимателно.Хареса ми разбира се,но в сегашно време от целия този преход който преминаваме (и докога не знам)страдат преди всичко младите хора като Вас.Защото ние пенсионери имаме по някаква "мижева"пенсия която я чакаме,но все пак осигурена.Жал ми е за младите хорае,които в това време отглеждат децата си и са изправени пред неведението.Много хубаво написано,съжелявам,че дори по-рано не съм го прочела.Поздрав и успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
