Живот между мъдреца и глупака

12 ene 2025, 20:41

Poesía

103 2 3

ЖИВОТ МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА

… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –

доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,

със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,

сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях,

и двамата измъчиха ме много! – с мълчания и с глуми на ангро.

Мъдрецът ми целуна, слава Богу! – прекършеното ангелско перо.

Доде над моя стих си потрепери, глупакът ме разпита – изумен:

– Ти за къкъв се мислиш бе, Валери? Нима си с нещо по-добър от мен?

Не съм. И няма никога да бъда. И светлото си бъдеще чета.

Живея си с най-страшната присъда! – мъдрец да си отида от света.

11 януарий 2025 г.

гр. София, 19, 45 ч.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Bezzhichen (Безжичен)

2025-01-13T12:59:12+02:00

Браво! "Живея си с най-страшната присъда! – мъдрец да си отида от света."
художника (Веселин Христов)

2025-01-13T12:25:29+02:00

Вярно е, че да си мъдрец е присъда- особено в България.
yotovava (Валентина Йотова)

2025-01-13T00:14:31+02:00

Мъдрецът ми целуна, слава Богу! – прекършеното ангелско перо.