12.01.2025 г., 20:41 ч.

Живот между мъдреца и глупака 

  Поезия
104 2 3

ЖИВОТ МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА

 

… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –

доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,

със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,

сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях,

и двамата измъчиха ме много! – с мълчания и с глуми на ангро.

 

Мъдрецът ми целуна, слава Богу! – прекършеното ангелско перо.

Доде над моя стих си потрепери, глупакът ме разпита – изумен:

– Ти за къкъв се мислиш бе, Валери? Нима си с нещо по-добър от мен?

Не съм. И  няма никога да бъда. И светлото си бъдеще чета.

Живея си с най-страшната присъда! – мъдрец да си отида от света.

 

11 януарий 2025 г.

гр. София, 19, 45 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??