19 abr 2024, 7:27

Живот назаем 11 

  Poesía » Verso libre
250 0 0

   Ж И В О Т   Н А З А Е М 11

 

Ловджии колкото щеш

и зайци бол се намират,

но след точния им гърмеж

дългоухите всите са зад баира.

 

"Казвам ти дъще,сещай се снахо!"

Все така върви си светът,

резюмето ни става все по-кратко

и липсват мераклии,да го четат.

 

Нашият живот искат,да присвояват

а техният да върви на златни талази,

в сложна игра се глупаво заиграват,

в която душите им няма кой да опази.

 

За да водиш красиво хорото,

стъпките му трябва перфектно да знаеш,

накрая винаги читав остава народа,

а некадърниците са отдавна забравени.

 

Ситото отсява истинските герои,

вятъра издухва плявата,

и така неписаната История

в легенди носи им Славата.

 

Дребните мижитурковци

не могат,Времето да измамят,

само преминалите през Бурята,

остават навеки в Народната Памет.

 

17.04.24г.гр Свищов

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??