Живот от възли

3 dic 2010, 21:27

Poesía » Otra

695 0 9

В слабоумие ли сме създадени

и кой всъщност ни е поискал?

С чувства-разпятия раждани.

Реални ли? Или измислени.

Натрапчиво-нормална същност -

следа от крачките ни бързи

се врязва в бъдещето кръстно -

от възлите живот да свържем.

Обречени, случайни въглени

сме стъпили, макар незримо

на късче тъмно, късче пъклено.

... Грехът замислен ни отмина.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Niveana (Емилия Николова)

2011-01-07T19:05:28+02:00

Благодаря на всички, които се спряха и коментираха стиха ми!
ekstasis (Михаил Цветански)

2010-12-04T21:45:31+02:00

Хубав стих! Замислящ и дълбок!
Поздрав!
viliana_popova (something else)

2010-12-04T16:22:17+02:00

Харесах!
tanyavd (Татяна Борисова)

2010-12-04T13:42:38+02:00

За някои неща си права, но мисля, че в този наш живот сме заслужили всичко което ни се случва, а невежеството ни пречи да го осъзнаем. Поздрав и от мен.
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-12-04T12:45:50+02:00

Дълбоко...
и замислящо...
Поздравления и от мен!
rumiana (Румяна )

2010-12-04T06:38:22+02:00

Много дълбоко,кара те да се замислиш...
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2010-12-04T00:10:06+02:00

Стъпват върху въглени горчиво-тръпните ни същности, Еми. Благодаря ти и за този стих. Ив
velikataniki (Николина Милева)

2010-12-03T23:21:45+02:00

харесах и аз
valia1771 (Ивон)

2010-12-03T22:54:38+02:00

... Грехът замислен ни отмина.
Хареса ми!