Niveana
42 el resultado
Не можех, а и как да мога
да си почивам равнодушен.
И в костите ми лумна огън
от всичко туй, което слушам.
Не съм дошъл да диря сметка, ...
да си почивам равнодушен.
И в костите ми лумна огън
от всичко туй, което слушам.
Не съм дошъл да диря сметка, ...
1224
2
9
"Земя като една човешка длан"
Г. Джагаров
Земята ни - като човешка длан.
Тя никому не беше нужна
и само гордият, суров Балкан ...
Г. Джагаров
Земята ни - като човешка длан.
Тя никому не беше нужна
и само гордият, суров Балкан ...
648
1
3
"Земя като една човешка длан"
Г. Джагаров
Децата на България са боси.
Децата на България изстиват.
Към нея нямат никакви въпроси. ...
Г. Джагаров
Децата на България са боси.
Децата на България изстиват.
Към нея нямат никакви въпроси. ...
1334
1
14
… И подлостта е форма на живот
за ниски твари с мътни слепоочия,
които в преднамерен, пъклен ход
заместват думи с дълги многоточия.
И срещите превръщат във театър. ...
за ниски твари с мътни слепоочия,
които в преднамерен, пъклен ход
заместват думи с дълги многоточия.
И срещите превръщат във театър. ...
989
9
Сега до края да отричаш,
пиян от твойта свобода,
и да се луташ безразличен
във лабиринта на нощта,
и да надвиснеш като камък, ...
пиян от твойта свобода,
и да се луташ безразличен
във лабиринта на нощта,
и да надвиснеш като камък, ...
931
5
Под купчината черна пръст
остана цялото ми детство
и този тъжен, буден кръст
сега е моето наследство.
Наоколо е мъдра тишина - ...
остана цялото ми детство
и този тъжен, буден кръст
сега е моето наследство.
Наоколо е мъдра тишина - ...
821
9
Понякога оставам без душа.
В такива дни очите ми се губят.
Когато се наситя да греша
ще идвам във съня ти. Да те будя.
И от шума на моите криле ...
В такива дни очите ми се губят.
Когато се наситя да греша
ще идвам във съня ти. Да те будя.
И от шума на моите криле ...
1299
6
И пак сме с теб в опушен ресторант.
Стените се пропукват от мълчание.
Безмълвни, сенките по празния таван
попиват две абсурдни очертания.
На масата – забравени цветя ...
Стените се пропукват от мълчание.
Безмълвни, сенките по празния таван
попиват две абсурдни очертания.
На масата – забравени цветя ...
767
13
Един ли бряг ме викаше към тебе?
Целуваше ме с приливните устни,
а аз като ограбен кораб, древен,
притихналия залив не напуснах.
Пристигаха бутилките с писма – ...
Целуваше ме с приливните устни,
а аз като ограбен кораб, древен,
притихналия залив не напуснах.
Пристигаха бутилките с писма – ...
1382
10
И сега пак до теб ще застана.
То не беше любов и отричане.
То не беше самотна отбрана
и наложено благоприличие.
То не беше любов. Беше скърцане ...
То не беше любов и отричане.
То не беше самотна отбрана
и наложено благоприличие.
То не беше любов. Беше скърцане ...
893
15
Във пламък гаснещ на светлик
удавено море сега блестеше.
Откраднат мит. Забравен миг
във пурпура на чашите горчеше.
Нощта отвори плахо своя храм - ...
удавено море сега блестеше.
Откраднат мит. Забравен миг
във пурпура на чашите горчеше.
Нощта отвори плахо своя храм - ...
697
6
В тази нощ се изля резеда
и сънят е във тайник залостен.
Не е нощ като нощ, а Съдба -
сам Животът ми е на гости.
Ставам пъргаво, с кана в ръка ...
и сънят е във тайник залостен.
Не е нощ като нощ, а Съдба -
сам Животът ми е на гости.
Ставам пъргаво, с кана в ръка ...
836
18
На майка ми в памет
Ти идваш мълчаливо-бяла,
по-бистра от сълзата на момиче
и като истина си цяла,
и те очаквах като вричане. ...
Ти идваш мълчаливо-бяла,
по-бистра от сълзата на момиче
и като истина си цяла,
и те очаквах като вричане. ...
601
5
Не беше сън. Наистина те срещнах
сред падащия сняг и тишината.
Усмивката ти - неподкупна бездна,
погълна ме и път пое нататък.
След нея дните - мръзнещи снежинки, ...
сред падащия сняг и тишината.
Усмивката ти - неподкупна бездна,
погълна ме и път пое нататък.
След нея дните - мръзнещи снежинки, ...
793
7
Навалял е снегът. И в душите е бяло.
Съкровените мисли светят от истини
и светът разпилян се събира във цяло,
празнично-светъл, богат и пречистен.
Твоят син се роди. Със звезда на челòто. ...
Съкровените мисли светят от истини
и светът разпилян се събира във цяло,
празнично-светъл, богат и пречистен.
Твоят син се роди. Със звезда на челòто. ...
598
3
Намерих те, когато нищо нямах,
когато самотата ми първична
ме караше над восъчния пламък
молитва за любов и смърт да сричам.
На дъното на чашата с кафето ...
когато самотата ми първична
ме караше над восъчния пламък
молитва за любов и смърт да сричам.
На дъното на чашата с кафето ...
977
19
И понеже си тръгна в най-дъждовната нощ,
и по навик изтръгна от очите въпрос,
и остави в сърцето скръбен белег от нож,
а сълзите настъпваше както винаги бос.
И докато ги спирах мисли-птици след теб ...
и по навик изтръгна от очите въпрос,
и остави в сърцето скръбен белег от нож,
а сълзите настъпваше както винаги бос.
И докато ги спирах мисли-птици след теб ...
829
6
В слабоумие ли сме създадени
и кой всъщност ни е поискал?
С чувства-разпятия раждани.
Реални ли? Или измислени.
Натрапчиво-нормална същност - ...
и кой всъщност ни е поискал?
С чувства-разпятия раждани.
Реални ли? Или измислени.
Натрапчиво-нормална същност - ...
692
9
Сякаш времето е остаряло
на онази самотна гара
и в косите - метално-бяло
неизказан въпрос догаря.
На абсурда пътеките свирят ...
на онази самотна гара
и в косите - метално-бяло
неизказан въпрос догаря.
На абсурда пътеките свирят ...
748
8
Миг очакван и безразсъден,
открадни ме. До дъх. Сега.
Сътвори ме за бряг отвъден -
уморих се да бъда вълнà.
Грабни ме. И бъди вятър. ...
открадни ме. До дъх. Сега.
Сътвори ме за бряг отвъден -
уморих се да бъда вълнà.
Грабни ме. И бъди вятър. ...
572
3
Душата уморена в клетката запърха
с безпомощно отпусната главица.
Страхът на сърчицето ритъма обърка.
Животът притаен е. Връхче на карфица.
Понеже ù подхвърляха болезнени трошици ...
с безпомощно отпусната главица.
Страхът на сърчицето ритъма обърка.
Животът притаен е. Връхче на карфица.
Понеже ù подхвърляха болезнени трошици ...
1434
12
И погледът ми свети в твойте нощи.
А дните са безкрайни и студени,
и отчуждени като нежелани гости,
защото зимата е вътре в мене.
И от години носи мойто име. ...
А дните са безкрайни и студени,
и отчуждени като нежелани гости,
защото зимата е вътре в мене.
И от години носи мойто име. ...
1322
16
Този път онемя изведнъж.
Този път не е вече река.
Ни начало е, нито е длъж.
Не е топло простряна ръка.
Този път е змия във сърцето. ...
Този път не е вече река.
Ни начало е, нито е длъж.
Не е топло простряна ръка.
Този път е змия във сърцето. ...
723
11
И понеже е есен, и светът е унесен
пак живота съдбовно да прекрои.
А платът му е кестен и е мъничко тесен
и конците са жълти, ръждиви треви.
Запрепуска забързан. Като миг е отвързан ...
пак живота съдбовно да прекрои.
А платът му е кестен и е мъничко тесен
и конците са жълти, ръждиви треви.
Запрепуска забързан. Като миг е отвързан ...
792
14
Беше дълго във гора изгубен,
с леден дъх посрещаше зората.
Беше невъзможно да се влюбиш,
а пък близка ти е красотата.
Неизбежно мене преоткри ...
с леден дъх посрещаше зората.
Беше невъзможно да се влюбиш,
а пък близка ти е красотата.
Неизбежно мене преоткри ...
791
10
И времето е тъжен знак,
че нещо бавно си отива
и в лепкавия, хладен мрак
душата като стон заспива.
Линеят трескави слова ...
че нещо бавно си отива
и в лепкавия, хладен мрак
душата като стон заспива.
Линеят трескави слова ...
761
11
Защо ми е сърце от кръв и плът
предателства жестоки да побира.
Да скърца разглобено всеки път -
недоразбрана, наранена лира.
Пронизано сърце не ми е нужно. ...
предателства жестоки да побира.
Да скърца разглобено всеки път -
недоразбрана, наранена лира.
Пронизано сърце не ми е нужно. ...
713
5
И нямам, нямам път към тебе.
А беше до забравяне отдавна.
Дъждовен. Глух и непотребен.
Април гризе. Април е рана.
Години тъжни. Минаха без глас, ...
А беше до забравяне отдавна.
Дъждовен. Глух и непотребен.
Април гризе. Април е рана.
Години тъжни. Минаха без глас, ...
693
9
Затрупа мисли снеговеят
и няма изход от леда.
Животът ми, във път зареян,
остави ли поне следа?
Като леда премина крехък, ...
и няма изход от леда.
Животът ми, във път зареян,
остави ли поне следа?
Като леда премина крехък, ...
654
6
Стъпката ни е боса,
осъдена, неразбрана -
няколко късни въпроса
при неизбежна отбрана.
Босонога, незряла присъда - ...
осъдена, неразбрана -
няколко късни въпроса
при неизбежна отбрана.
Босонога, незряла присъда - ...
675
2
Затворени в панелни грижи
и душни, делнични обятия.
Насъщният и той се ниже -
живот ли е? Живот - проклятие.
От дребни радости горчи, ...
и душни, делнични обятия.
Насъщният и той се ниже -
живот ли е? Живот - проклятие.
От дребни радости горчи, ...
843
7
Къде се ражда мигът -
внезапно лумнал огън?
От шепота на листа,
от дъга в небосклона,
от нестихваща тишина? ...
внезапно лумнал огън?
От шепота на листа,
от дъга в небосклона,
от нестихваща тишина? ...
638
3
Непокорна вълчица
се оглежда във мене
и се втурва привично
в моя свят... И ме дебне.
Вятър, влак ли отмина ...
се оглежда във мене
и се втурва привично
в моя свят... И ме дебне.
Вятър, влак ли отмина ...
665
3
Замръкваше душата ми по чужди
земи, така жадувани от мен.
Капризите запълвах с мними нужди,
а нуждите - със доброволен плен.
И залъка оскъден побеждавах, ...
земи, така жадувани от мен.
Капризите запълвах с мними нужди,
а нуждите - със доброволен плен.
И залъка оскъден побеждавах, ...
1545
6
Голямата болка няма лице,
голямата болка е анонимна.
От нощите къса, от дните гребе,
а бряг няма, няма да има.
Голямата болка няма размер - ...
голямата болка е анонимна.
От нощите къса, от дните гребе,
а бряг няма, няма да има.
Голямата болка няма размер - ...
671
4
Днес забравих да се подстрижа,
а са доверчиви косите ми.
Исках да изплета от тях риза
за момчето, което обичам.
Забравих? Не, не помислих ...
а са доверчиви косите ми.
Исках да изплета от тях риза
за момчето, което обичам.
Забравих? Не, не помислих ...
740
7
Пиеш ме с поглед, с думи ме галиш,
приседнал на прага на моя живот -
огън и страст в мен да запалиш,
тайният огън на грешния плод.
Мислиш за мене като за птица, ...
приседнал на прага на моя живот -
огън и страст в мен да запалиш,
тайният огън на грешния плод.
Мислиш за мене като за птица, ...
755
1
В памет на майка ми
Есен. Не миналата, не в тази,
в следващата ще бият камбани -
Бога във нас да запазят.
Пътят по-лесен да стане. ...
Есен. Не миналата, не в тази,
в следващата ще бият камбани -
Бога във нас да запазят.
Пътят по-лесен да стане. ...
584
1
Какво е животът - въздух погълнат,
на кръст разпъната детелина,
надежда без милост оръфана,
поникнала в сняг малина.
Накъсан се втурва, залутан, пътят, ...
на кръст разпъната детелина,
надежда без милост оръфана,
поникнала в сняг малина.
Накъсан се втурва, залутан, пътят, ...
674
3
Отведи ме, Любов, не те питам къде
и бъди ми доживотна присъда.
Все от теб безизходно някой друг ме краде,
твоя пленница искам да бъда.
И бъди ми подслон, и небе ми бъди, ...
и бъди ми доживотна присъда.
Все от теб безизходно някой друг ме краде,
твоя пленница искам да бъда.
И бъди ми подслон, и небе ми бъди, ...
678
4
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
