Животът диша в рими тихи,
понякога с усмивка бледа.
Понякога със гръм и вихри,
но винаги със лъч надежда.
В очите светят сто вселени,
в сърцето – път, неизвървян.
И радостта, и дните вени
преплитат пулса на света.
Дори когато буря стене,
когато мракът става дом.
Една искра дълбоко в мене,
пак намира тих подслон. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse