17 abr 2007, 16:34

Животът хубав е, нали? 

  Poesía
661 0 2

Когато болката преброди прашните полета на ненавистта:
макар че с сълзи пълнят се очите ти, да виждаш не преставаш ти - 
в съзнанието си срещаш мъдреци -
добрите старци беловласи шептят с беззъбите усти: 
 - Духът подвластен е на мисълта - телесното е жертва на стихиите...
Животът все пак хубав е, нали?

Когато самотата дъхът ти спира като леден дъжд през юли:
макар че влачиш отчаяние,
подобно вързани от хулигани консерви на опашката на коте,
да търсиш не преставаш ти... човека...
Сърцето е във власт на любовта - умът отровен е от повсеместна пошлост...
Все пак животът хубав е, нали?

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??