Когато болката преброди прашните полета на ненавистта:
макар че с сълзи пълнят се очите ти, да виждаш не преставаш ти -
в съзнанието си срещаш мъдреци -
добрите старци беловласи шептят с беззъбите усти:
- Духът подвластен е на мисълта - телесното е жертва на стихиите...
Животът все пак хубав е, нали?
Когато самотата дъхът ти спира като леден дъжд през юли:
макар че влачиш отчаяние,
подобно вързани от хулигани консерви на опашката на коте,
да търсиш не преставаш ти... човека...
Сърцето е във власт на любовта - умът отровен е от повсеместна пошлост...
Все пак животът хубав е, нали?